Едно от нещата, за които със сигурност се замисляте когато решавате да продавате или да купувате имот е „Какви са разходите по сделката и кой ги плаща – купувача, продавача или поравно".

Нотариалните такси, такса вписване и местният данък са нормативно определени, т.е. не са въпрос на лична договорка, а са фиксирани в нормативен акт.

1. Нотариални такси

За издаване на нотариален акт нотариусът взема такса, чийто минимален размер е определен в т.8 от „ТАРИФАТА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност". Таксата се изчислява на база посочения "материален интерес"(цената на имота) в нотариалния акт. В случай, че посочената цена в акта е по-ниска от данъчната оценка, то тогава таксата се изчислява на базата на данъчната оценка.

Удостоверяван материален интерес	Нотариална такса (в лв.)
до 100 лв. включително	30 лв. без ДДС
101 – 1000 лв.	30 + 1,5 на сто за горницата над 100 лв. без ДДС
1001 – 10 000 лв.	43,50 + 1,3 на сто за горницата над 1 000 лв. без ДДС
10 001 – 50 000 лв.	160,50 + 0,8 на сто за горницата над 10 000 лв. без ДДС
50 001 – 100 000 лв.	480,50 + 0,5 на сто за горницата над 50 000 лв. без ДДС
100 001 – 500 000 лв.	730,50 + 0,2 на сто за горницата над 100 000 лв. без ДДС
над 500 000 лв.	1 530,50 + 0,1 на сто за горницата над 500 000 лв., но не повече от 6000 лв. без ДДС

В повечето случаи самата подготовка на нотариалния акт също подлежи на отделно таксуване. Тарифите са същите като за издаването на документа.

Трябва да си предвидите и разходи за заверка на документи и за преписи от документи.
Има задължителни придружаващи декларации. Една от тях е Декларацията за гражданство и гражданско състояние (по чл. 25 , ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/). Друга декларация е тази за липса на данъчни и осигурителни задължения (по чл. 264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/). Таксите за заверка на декларациите е съгласно тарифа за нотариалните такси към ЗННД.

2. Такса вписване

Такса вписване се събира от Агенцията по вписванията. Нейният размер представлява 0.1% от цената, обявена в Нотариалния акт.

3. Местен данък

Местният данък зависи от това дали сделката е покупко-продажба или дарение, както и от общината, в която се намира имота. По правило нотариусът извършва сделката, а съдията по вписванията към агенцията я вписва в регистъра, след като бъде платен местния данък.

Кой  плаща разходите?

Всички разходи по сделката обикновено възлизат между 3% и 4% от цялата стойност на сделката.
Според чл.45 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, местният данък се плаща от купувача на имота, освен ако не е договорено друго (например, данъка да се дължи поравно  или да се дължи изцяло от продавача).
А според чл.186 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, разноските по договора и другите разходи се делят поравно между страните.

В крайна сметка, това кой колко ще плати от общите разходи е въпрос на договорка. В практиката най-често се срещат следните случаи:
-         всички такси се плащат от купувача
-         таксите се поделят поравно между страните
-         местният данък се плаща от купувача, а всички останали разходи се поделят поравно

Бъдете разумни и преговаряйте с другата страна! Използвайте опита и компетенциите на Вашия брокер за договарянето на условията по сделката, което освен цената включва и разпределението на разходите по сделката.